Във всеки град има поне една болница, една поликлиника, една институция, която носи отговорност за физическото здраве на пациентите си. И всеки от нас поне веднъж годишно става клиент на тази институция. Според мен битието ни би изглеждало немислимо без присъствието на тази "обществена" институция. Би било изключително трудно и първично да живеем без лечители и доктори.

А сега съвсем логично ще попитам КОЙ ОТГОВАРЯ ЗА ЛЕЧЕНИЕТО ДУШЕВНИТЕ ТЕРЗАНИЯ НА ХОРАТА. (Тези от вас, които са хумористично настроени към това, което четат, ще кажат, че отговорът на въпроса ми е Първа Психиатрична Клиника. :D Поне на мен това ми дойде първо на ум :D. )

Търсейки отговор на този въпрос си давам сметка, че няма ясно обособена и така масово позната на хората институция, която да отговаря за менталното и емоционално лечение на гражданите.

Няма как да не си признаем, че освен тялото страда й духът - страда, и то също толкова често и разнообразно. Страдаме от самота, страдаме от любовни разочарования, от всякакъв вид душевни смущения, емоционални кризи, които нерядко за съжаление прерастват и в сериозни психични отклонения.

Всички сме податливи на душевни страдания, както всички страдаме от физически болести.

Споменах, че няма обособена инсистуция, която да се занимава с поддържане душевното спокойствие на хората, както поликлиниките, семейните лекари, ДжиПи-та и всички останали отговарят за физическия комфорт на гражданинът, за да може той да работи на 100% и да бъде максимално полезен на обществото, от което е част.

Да, съществува професията на психотерапевтите, които официално играят ролята на менталните знахари в съвременния социум. Но вие колко души познавате, които ходят на психотерапевт? Самите вие ходили ли сте на психотерапевт?

А сега си кажете честно колко ваши познати според вас страдат от душевни терзания? Вие страдате ли?

А може би всички трябва да посещаваме психотерапевти както посещаваме Семейните лекари профилактично веднъж годишно, тъй като сме заинтересовани от менталното си здраве и душевна стабилност. Държавният орган като висш представител на властта и реда също би трябвало да е заинтересован от нашето здравословно състояние, защото душевните заболявания на хората в едно общество неминуемо влечат със себе си неприятни значителни и незначителни социални последствия.

Опасявам се, че душевните отклонения в настоящатат реалност са прераснали в масово явление - в епидемия. Опасявам се, че 21 век ще е векът, в който човечеството ще се сблъска с нов вид „чума”, която ще остави след себе си безкрайна следа от мъка и нещастия. Нима вече не се появяват първите симптоми на тази нова социална болест? Нима не се питате всяка вечер, докато следите актуалните новини, откъде се появиха тези деца, които желаят да застрелят учениците си, как стана така, че стотици души умират всеки ден, в следстие на злоупотреба с наркотични вещества, как стана така, че младите вече пият повече от родителите си, как стана така, че разводите гонят по бройка браковете, как стана така, че се появиха толкова много терористи, които нямат проблем с това да жертват живота си, за да погубят хиляди други? И моля ви не казвайте, че проблемът с терористите-самоубийци са на религиозна основа, защото тези религии присъстват от стотици години, но тероризма като масово социално явление се появи чак в 20 век. Да, религията и политиката се намесват като причини за присъствието на терористите, но без душевните отклонения като масово обществено явление, едва ли и фанатичните самоубийци биха били масовост.

Мое лично мнение е, че в основата на тези социални бедствия стои липсата на ИНСТИТУЦИЯ, КОЯТО ДА ОТГОВАРЯ НЕ ЗА ФИЗИЧЕСКОТО, НЕ ТОЛКОВА ЗА ПСИХИЧЕСКОТО, КОЛКОТО ЗА ДУШЕВНОТО ЗДРАВЕ НА ХОРАТА - ИНСТИТУЦИЯ,С ЧИЯТО ПОМОЩ ДА МОГАТ ГРАЖДАНИТЕ НА СЪВРЕМЕНИЯ СВЯТ ДА ЖИВЕЯТ В МИР СЪС САМИТЕ СЕБЕ СИ.

 

От историческа гледна точка Църквата е тази, която поддържа душевното състояние на човечеството в продължение на 15-ина века. Явно е обаче, че тя главоломно губи своето присъствие и влияние в живота на съвременния човек.

 

Какво ще става оттук нататък, оставам вие сами да решите.

Моя блог цели именно да помогне на душевното състояние на хората. Каня те да го посетиш. ;)

Препоръчвам ти този постинг:
http://duhovnost.blog.bg/viewpost.php?id=204477

интересен въпрос си повдигнал и много актуален. Но има кой д асе грижи за това по принцип. това е ролята на социаления работник и психолога в здравните заведения. за съжаление това не емасова практика у нас все още.

Не се бях замисляла досега над тази тема. Браво за постинга :)

Защо мислиш,че една институция ще реши душевните ни проблеми?По закона на Мърфи...,когато ни потрябва,или ще е събота и неделя,или в обедна почивка.......или нощем,когато .......Мисля,че човек трябва да се справя сам.Нито психоаналитика,нито Наталия в "Море от любов" могат да ти оправят сърдечните проблеми,раздялата с любимия,проблемите с колегите.......Трябва сам да решиш как да релаксираш или да се отърсиш от гадни мисли и състояния,според собствения си темперамент.Спорта помага много и не е необходимо да си професионалист..просто се натовари малко физически,поговори с приятели,поиграй с деца....разходи се.....толкова много приятни занимания има,отдай им се.......Религията наистина влияе много върху психиката,но по друг начин - приемаш,примеряваш се.надяваш се.....молиш се.......едва ли ще те удовлетвори.Но колкото до тероризма.те наистина са фанатици и подвластни на своята религия,това е единствената сила,която може да накара човек да се самоубие.Тероризъм има,имало е и преди много векове,но терминологията е била друга.

Ти казваш, че човек трябва да се справя САМ, с което може би ни показваш, че ти самият се справяш привидно сам с проблемите си. Не случайно изреждаш видове (разв)лечения - спорт, приятели, разходка, като доказателство за твоят личен опит, свързан с въпросната тема.
Радвам се, че предлагаш личното си мнение и трябва да призная, че до голяма степен съм съгласен с теб, че човек не може да живее като бебе и цял живот да иска някой да решава проблемите му.
Но съм длъжен да те попитам какво правиш, когато се сблъскаш с непознат за себе си проблем - убеден ли си, че ще кажеш отново, че се справяш САМ с него.

Мойта теза е, че би било хубаво на всеки да му се дава начален тласък при борбата с непознат нему житейски казус. Не вярвам в законите на Мърфи, но вярвам в личния опит и мъдрост на човека. Веднъж научили го как се ходи - той повече няма да търси нечия помощ, веднъж показали му как да решава конкретен душевен проблем или терзания, той повече няма да търси нечия помощ при повторно сблъскване с настоящата си болежка.(Ако пък потърси отново, то или не му е било обяснено подобаващо или той не е искал да си реши проблема.) Идеята ми е, че е глупаво човек всеки път сам да "преоткрива водното колело" - глупаво и твърдоглаво, може би дори и горделиво.

Ако се замислиш, дори и в своята обосновка използваш доказателства, които изискват чуждо съдействие (спорт, приятели, деца, разходка). Това, което свързва тези четири думи в контекста на нашия разговор, според мен е думата ПРИЯТЕЛИ. Нито разходката, нито спорта бихи била така разпускащи, ако са самотни. А пък игра с непознати деца навсякъде ще бъде приета враждебно от родителите им. Може да се стигне дори до трагико-комични ситуации, в които да биваш набеден за педофиляк :D.

Да се върнем към сериозния разговор. Познавам не един или двама души, които не са били научени как да си търсят приятели например, как да създават връзки и запознанства. И тези хора, които към настоящия момент са на по 25-30 години, изпитват сериозни страдания от неспособноста да решат конкретен проблем, който е изглеждал нерешим за тях в продължение на години. Не могат да го решат, защото не е имало кой да им покаже как или тези, които се водят техни приятели, близки, роднини не са знаели как да се реши дадения проблем.
Винаги се появява такъв проблем, ако решиш да си строго индивидуалист в борбата с живота - винаги.
В подобни ситуации най-често се посяга към алкохол, наркотици, секс, сладки храни, телевизия, шофиране, цигари (мога да изреждам десетки други по-безобидни дейности, които в крайна сметка са симптом за душевно заболяване или неспособност за задоволяване на дадена потребност, което води най-често до пренасищане в задоволяването на друга такава с цел самозалъгване на собственото си съзнание). И аз смятам, че има много такива хора - според мен са болшинство в настоящето човечество.

Евентуално решение в подобен момент би било консултацията с психоаналитик, който е може би най-близък по същност до менталните терапевти (би трябвало да съществуват като отделна институция). Но при липсата на държавно сътрудничество в тази област, цената на 1 час при психотерапевт е между 20 и 100лв. Кой е способен да плаща толкова?

До скоро Библията е била книгата с отговорите на всички въпроси - книгата, до която да се допитаме в труден момент, но вече хората губят доверието си в нея. Тук съм длъжен да отбележа, че е интересно да се отговори на въпроса защо човешката цивилизация все повече губи желание да следва Моралния кодекс, наречен Библия. Защо губим уважението си към нея, при положение, че 17 века вече живеем все по-добре, имаме все повече удобства, следвайки нравствените ценности на Християнството ... Но това е друга тема, която ще получи своят отговор в друг разговор.

Като заключение на коментара си ще кажа, че семейството и приятелите са безценни с помощта си в решаването на непознати нам житейски казуси и полемики, но не всеки има семейство и приятели ...
А пък тези, които имат семейства отново може да живеят така все едно нямат такива.